Уж всичко се правило за доброто на потребителите. За доброто на отделния пътник е той да има застраховка в градския траспорт и тази застраховка уж по никакъв друг начин не могла да се направи, освен ако човек не си валидира предплатената годишна карта, в случай че ползва такава. Освен това, за целите на статистиката трябвало да има повече данни. Все – на пръв поглед – благородни мотиви.

Реалността е друга. В далеч по-напреднали от нас страни, като например Австрия, не си и помислят да тормозят по този начин гражданите си. Там въпросите със застраховките и статистиката се уреждат по безболезнен за населението начин.