Трудно е да започне да ни пука за сюжета на един филм, ако не ни пука за героите. Ето защо, главните герои трябва да се обрисуват добре и да отделим достатъчно време, това да стане сполучливо. В частност, трябва да съобразите, че е по-трудно зрителят да изпита съчувствие към човек, чиито очи не вижда.

Ако следвате пътя на сигурното, със сигурност ще направите сцени, които са окей. При новаторските подходи, особено при авантюристичните, резултатът може да е много запомнащ се. Или пък да се е получил пълен провал.

Традиционният път е първо да се прави широк кадър, за да се разкрие къде са героите. След това се прави снимка "през рамо" на учасниците в диалога. И чак накрая се стига до снимане на лице отблизо, така че да се покаже емоцията. (Никога не се прави близък план върху второстепенен герой!) В една малка част от филмите, където това правило е нарушено, резултатът все пак се е оказал нелош – например да представиш нов герой с "микро трейлър" в самия филм. Можем ли например да пропуснем широкия кадър и вместо него диалогът да (подс)каже на зрителя, какво и къде се случва?

Всеки един кадър от видеото, разгледан сам по себе си, трябва да бъде добра снимка. Не би трябвало да има и сантиметър от екрана, който е похабен. Обичайната практика е една сцена да се заснема от множество ъгли, за да може после постпродукцията да избере най-доброто. Можем обаче да постъпим и по друг начин, а именно да има една основна камера и тя да се стреми да хване всичко важно. Втората камера прави каквото може, без да пречи на първата и се ползва за резерва.

Традиционният метод да предизвика напрежение е за целта да се използва музика. Все пак има случаи на успешно постигнато напрежение само чрез звуци от самата сцена (двигатели на коли, тракане на метал, отчетливо чуващи се стъпки и т.н.)

Началото на видеото трябва да грабне зрителя, да го заинтригува, така че той да започне да гледа. Това става най-добре, като филмът още от първите сцени разпали любопитството на човека пред екрана, да иска да проследи какво ще се случи по-нататък.

Не е нужно сцената да е кой знае каква, но трябва да е уникална – да виждаме в нея неща или случки, които не бихме видели и за които не бихме знаели, ако не гледахме този филм или това шоу. И да, не е окeй сцената да е просто окей. Не е достатъчно просто в сцената да има движение и тя да е някак си ... средностатистическа. Сцената трябва да е интригуваща. Това с особена сила важи, когато снимаме филм.

Когато снимаме нещо друго, стандарътът е по-нисък. Не е нужно сцената да е уникална, но все пак трябва да е нещо, което трудно и рядко се вижда от повечето хора. Вижте например откриващата сцена от Гребна база – Пловдив и се запитайте дали бихте видели тази картина, ако не сте от Пловдив.