Ако мястото на репортажа е далеч от дома и офиса ви, например в друг град, още преди да тръгнете за натам се уверете, че имате достатъчно мобилни данни или ясна представа къде ще използвате публична мрежа с достатъчен капацитет, така че да можете да изпратите готовия материал още преди да се приберете вкъщи.

Когато искаме да направим интервю с някого, се приближаваме към него и с усмивка го питаме дали ще каже няколко думи пред камера. (В никакъв случай не опитваме плоски трикове, като например покана към човек, разположен до човека, който ни интересува. Подобен род тактики може да работят в други области на живота, но са обречени на сигурен провал в журналистиката.)

Репортерът се движи свободно и по естествен начин, а задължение на оператора е да го следва. Единственият случай, в който операторът има право да се намеси и да каже на репортера да се премести, е когато е принуден да снима срещу слънцето. Ако обаче сцената е супер интересна и намеса би я развалила, операторът си мълчи дори и при тези обстоятелства.

Имайте предвид, че тонът на интервюирания (все едно дали мъж или жена, дали 22- или 55-годишен) понякога рязко се променя. Тук ви представяме откъс от едно интервю, което направихме с човек, застъпващ много страстно крайна позиция в социалните мрежи. Тази позиция беше публична, с възможност да я прочете всеки. По време на първоначалния разговор по телефона човекът беше със същия адски твърд тон, коригираше нашия колега, който му се обади, когато използвал по-меки думи. На интервюто обаче до съвсем скоро крайно настроеният каза: "Целта не беше да отправяме словесни нападки към някого, а да изразим, че има и друга страна на този проблем, която се крие и на която не се дава същата гласност." Нямаше и следа от войнственото отношение от социалните мрежи и телефонния разговор. При подобен случай, просто приемате новия тон.

При интервюта на случайни граждани на улицата по някоя тема, в никакъв случай не се опитваме изкуствено да даваме равна тежест на две противоположни мнения, които местното население изразява. По-конкретно, никога не се опитваме да намерим двама "за" и двама "против". Правилният подход е да интервюираме примерно 6 човека и колкото са "за" – толкова. Колкото са "против" – толкова.

Никога, съвсем никога, не влизаме в проблемна зона без едновременното наличие на охрана и тениска с напис "ПРЕСА" върху оператора. Какъвто и здравеняк да е операторът ви и дори да е ваш най-добър приятел, има известен малък риск инстинктивно да се отвлече по запазване на камерата (и видеоматериала), както и огромен риск да не внимава в обстановката, защото е концентриран в работата с камерата. Затова охраната винаги е трети човек. Често ползваме за шофьор и охрана един и същи човек, като в този случай колата трябва да се паркира достатъчно далеч, например на пет преки, от проблемната зона.

След приключване на снимките се изтегляме на минимум два километра от проблемната зона и изпращаме готовия материал чрез бутона по-долу. Ако по една или друга причина пощата ни отказва да прати файлове, пробваме с формуляра (където също има ограничение на размера на файла) от страницата за подаване на сигнали, като същевременно се обаждаме в офиса в София, за да уведомите за тази промяна. Не бавим материала, защото при публикуване на новини често е от голямо значение кой новинарски канал кога ще излезе с новината. В зависимост от обема на изпратения материал, постпродукцията може да е от 3 до 5 часа. Не се опитвайте да прецените на място качеството на видеата, това постпродукцията ще го направи, благодарение на огромния си монитор, много по-добре от вас. Ако дадено видео е с много ниско качество, но съдържа интересни реплики, непременно го изпратете.