Точно за Коледа излиза този български типично коледен филм. Има комични елементи, има трогателни моменти, има и тънка политическа сатира (с неутрален тон, без да се взема определена полотическа позиция).

Ако сте гледали британската романтична комедия от 2003 година „Наистина любов“, този филм е много подобен като въздействие и създава същото настроение. Сюжетите на двата филма обаче са напълно различни.

Ако говорите немски, ще се посмеете допълнително и върху факта, че представяната като виенчанка говори с много по-лош немски, отколкото чистокръвният българин.

Качеството на звука на филма е впечатляващо. За първи път от много време гледаме български филм, в който се разбира всяка дума. Браво!

Дете от дом за сираци е осиновено от двама относително възрастни чужденци, но след като виждат безкрайните му лудории, те решават, че задачата да се грижат за Гошко е непосилна за тях и се отказват. Така детето се среща с героя на Филип Аврамов и оттам започват най-различни обрати на съдбата.

Любопитно е, че се показват премиерът и президентът на България, но винаги в гръб. И да, гърбовете им са изобразени доста сполучливо. Е, в някои от сцените сакото на президента можеше да е изгладено, но това са подробности.

„А Цецо плака в сутрешния блок на телевизията 20 минути! Една дума не каза!“

– Защо не се обадиш на премиера? Нали си станахте близки.
– Не става... Ако се обадя на премиера, президентът ще ми се разсърди.
– Тогава се обади на президента!
– Тогава обаче премиерът ще ми се разсърди.

Служителката от гробищата, към човек, който я моли да положи урната с праха на баща си в гроб на друг човек:
– Не може! Разберете! То к'во ще стане, ако всеки, 'дето мине оттука, 'земе да ръга баща си, 'де свари?!?

Актьори:   Филип Аврамов, Малин Кръстев, Васил Банов, Свежен Младенов, Симона Халачева, Милена Аврамова, Ален Ангелов (детето), Стефан Денолюбов, Ивайло Драгиев, София Бобчева, Китодар Тодоров, Башар Рахал, Ана Пападопулу, Аня Пенчева.

Сценарий:  Божан Петров, Ивайло Пенчев, Весел Цанков