Изкуството в някои моменти изглежда леко, а в други – трудно. Когато се чувстваш на сцената като у дома си, радостта е голяма. Когато обаче се чувстваш едва ли не като "гост" на сцената, може да бъде доста тягостно.

Най-важното за качеството на актьорската игра остава все пак не как се чувства самият човек, а как го взприема публиката. И тук идват едни очевидни неща, които обаче често могат да бъдат забравени – трябва да произнасяме думите съвсем ясно и да говорим високо. Впрочем, съвсем ясното произнасяне на думите не може да стане, ако човек говори твърде бързо. Също така, прекалената жестикулация с ръцете не се възприема добре, както и разбира се пълната липса на жестикулация. Важно е във всичко – дикцията, движенията и т.н. – да има чувство за мярка и да не се получава преиграване.

Репитициите се правят, защото всяка следваща поставя нови задачи за усъвършенстване. Точно както при всеки друг занаят, повторението е пътят към това, човек да става все по-добър и по-добър. Речта става все по-отчетлива, а действията – все по-определени.

За да се вживееш както трябва в ролята си, трябва един – или няколко – дни да се държиш във всяка житейска ситуация така, както би се държал героят. Разбира се, че ако героят е банкер например, можеш да се държиш и говориш като банкер с всеки, който срещнеш в магазина или на улицата, докато ако героят е цар, това е по-трудно постижимо. И все пак, трябва да го правим в подходящ обем и степен, защото така се постига правдива имитация на душевния свят на героя.

Този вид упражнения също така помагат за усъвършенстване на уменията за импровизация, защото ако опитваш да играеш роля в един ден от реалния живот, неизменно ще ти се наложи да измисляш на мига реплики при всякакви непредвидени положения. Това по-късно помага в професията, защото въпреки множеството репетиции, на сцената на театъра, както и на снимачната площадка на филма, от време на време се създават ситуации, които могат да бъдат отиграни само с импровизация.

Важно е да се разбере, че физическата форма е нещо много по-различно от това, как човек изглежда. Знаем, че Дани Де Вито никога през живота си не е бил атлетичен. Въпреки това, той демонстрира завидна физическа форма, един особен вид пластика и сила в повечето си филми. Ето защо, спортът трябва да бъде част от вашето ежеднение – трудно е човек да бъде добър актьор, ако не е в добра форма. Без добра физическа форма трудно се постига пластика, да не говорим пък тази пластика да се превърне във втора природа на човека.

Стойката е много важна за актьора. Различни упражнения, като например ходене с книга върху главата, могат да ви помогнат да я подобрите, но най-важното е просто да не я разваляте. Когато ползвате телефона си, не бива да се прегърбвате, като се навеждате към телефона, а обратно – трябва да поставите лактите или самия телефон на по-високо място, за да може да го ползвате по щадящ гръбначния ви стълб начин.

Има някои умения, които не са стопроцентово задължителни за актьора, но могат да подпомогнат работата му в редица случаи. Добре е поне мъничко да можем да пеем или танцуваме, защото това би ни дало конкурентно предимство в професията. Не е обаче никаква драма, ако не можем.