За нас

       Усилията ни са насочени към това, да предлагаме на клиентите си услуги, които им позволяват да развиват бизнеса си по-бързо и по-добре, основно чрез отделяне от предприятието на дейности (outsourcing).   Типични примери за това са:

  • Мениджмънт на автомобили - В нормалния случай се нуждаете от една кола, може би дори от нито една.   Въпреки това, има моменти, когато ще Ви трябват повече коли и то такива, които отговарят на високи изисквания - мощни и бързи, в един-единствен цвят без реклама върху тях.   Понякога ще Ви трябва т.нар. "резервен автомобил", т.е. кола, която е готова да тръгне от София в момента, в който Ви се случи някакъв проблем на пътя, независимо от какъв характер.   При нас тази услуга е включена в цената.
  • Офис под наем - Обикновено изборът е между комфорта и относително високите цени на бизнессградите и по-добрата цена на малък офис в центъра.   Вероятно бихте искали последното да бъде с ясен, дългосрочен договор и в перфектно състояние.   Ето къде бихме могли да Ви бъдем полезни.
  • Консултации в бизнесобластите, където имаме дългогодишен опит.   За повече информация вижте нашата съответна уебстраница.
Управител

      Управителят на нашето дружество г-жа Николова е завършила право и се занимава основно с договорно право, вещно право, търговско и дружествено право, както и с трудово право.  За Вас това означава, че всичко, което получавате от нас, е минало през погледа на юрист.

      При нас клиентите се обслужват (също така по отношение на необходимите документи) на английски, немски и руски, без това да се отразява на цената.

      Работим дискретно и ценим Вашето лично пространство.   Тази фирмена политика гарантира, че никога няма да получите от нас каквато и да било реклама, нито по електронната или обикновената поща, нито по телефона.
 

Представяне в медиите
             Интервю за предаването "Събитията утре" по ББТ - 14 май 2009 година 22:20 часа

Предаване по ББТ

 

да влезе в тяхното министерство и те да влязат в комуникация с него, трябвало подпис - сега не мога да си спомня - на директор дирекция или главен секретар, въобще някакво тотално безумие.  Представяте ли си, ако аз в моята фирма кажа на служителите: "Не, няма да се срещаш с външни хора, освен ако аз не ти подпиша разрешение за това."  Ами, държавата дава пример за една тотално неефективна работа...  Изпълнен съм с възхищение от колегите, които работят въпреки тази рамка, която задава държавата.  Просто, аз не зная, с какво самочувствие си ляга вечер да спи този, който е подписал подобна заповед...  А тя вероятно е [в сила] и в други министерства, не мога да си представя, че е само в това.

       Йоанна Николова:  Става въпрос за държавната администрация.   Ако говорим обаче по-глобално, за стълбовете, които крепят държавата, които са гарант за това, че има пазарна икономика, че влязохме в структура като Европейския съюз, това, че действително нашата финансова система е стабилна в момента, какво обаче ни куца?
       Богдан Николов:  По мое дълбоко убеждение, една стабилна държава се крепи на два стълба - стабилна финансова система и стабилна правна система.  Стабилната финансова система беше въведена с валутния борд на първи юли 1997 година и сега нашата държава - образно казано - прилича на един плот на маса, който се крепи [само] на един стълб и съответно доста се клати.  В един момент някой ще трябва да сложи и втория стълб отдолу.  А именно, стабилната правна система.  Тук няма да се впускам в подробен анализ на причините и как това, трябва да се преодолее, по простата причина, че времето е ограничено, но най-общо ще отбележим, че тези закони, които в България работят безупречно, в по-голямата си част са преписани от някъде.  Например, нашият Закон за задълженията и договорите е преписан през 50-те години в по-голямата си част от френския Code Civile.  Търговският ни закон с изключение на главата "Несъстоятелност и ликвидация" беше преписан от немския Handelsgesetzbuch през 1990 година.  Вие чували ли сте проблеми...

      Йоанна Николова:  Казвате "преписано" в положителен смисъл?
      Богдан Николов:  Естествено.  Естествено!  Защото, разбирате ли, всеки градинар знае, че когато на едно растение не му дадеш достатъчно фосфор, от който то има нужда, с никакви количества калий не можеш да компенсираш липсата на този фосфор.  Сега да погледнем закона за ДДС.  Тъй като има проблеми с разкриваемостта и наказването на престъпленията, законодателят в ЗДДС се е опитал да въведе максимален брой защити, така че да не стават злоупотреби.   Това е точно опит с неадекватни средства да се борим със съвсем друг по съществото си проблем.  Не зная, как ще прозвучи, но аз съм скептично настроен към нововъведения в области, които в западните общества десетилетия - или столетия - са почивали на някаква очевидно работеща правна рамка.  Просто никой не може да ме убеди, че работна група в рамките на 2 - 3 месеца или 1 - 2 години е в състояние да създаде по-качествен от продукта, който едно общество е създало (и той работи!) на Запад от столетия.  Аз бих преписал един такъв закон, ако имах властта да го направя.

      Йоанна Николова:   Говорим за съдебната система, реформата, законите, които трябва да се доизградят.  Каква обаче е отговорността на бизнеса, на работодателите, по отношение на това, че сивата икономика в България има голям дял от общата част на икономиката?  Какво трябва да направят представителите на бизнеса - има ли нещо, което зависи от тях?  Вие сте част от тази гилдия, тази сфера...
       Богдан Николов:  Вижте, специално това всъщност зависи от държавата.  Работодателят може да направи така, че да работи перфектно неговото предприятие.  Факт е, че малко от работодателите го правят, но такива има, наистина ги има - означава, че малко са в състояние да го направят.  Останалото е работа на държавата.  Просто държавата трябва да създаде строгата рамка, за да няма сива икономика.  Замислете се, ако Вие сте собственик на ресторант и управителят на ресторанта Ви краде, кой е виновен всъщност за това?  Естествено, че Вие, защото Вие не сте го поставили в такава рамка, че да не може да краде.  Сега, просто държавата трябва да си поеме отговорностите, но това става когато държавата е единна, когато държавата е силна и когато не се занимава с глупости.

       Йоанна Николова:  Казвате, че държавата трябва да си поеме отговорностите, но Вие не сте от хората, които не се оставят и чакат някой да направи нещо - работите в собствената сфера.  Нещо повече, Вие направихте една подборка, направихте едни правила, книга.  Всъщност това с формалният повод за днешната среща.  Ето, ще покажа на тази камера - "Управление на предприятието".  Съвсем наскоро излезе тази книга.  Какво Ви провокира да я съставите?
      Богдан Николов:  Всъщност ме провокира ширещото се непознаване на основни принципи.  Аз си мисля, че всичко, което е написано в тази книга е дотолкова очевидно, че би трябвало мениджърите и собствениците на предприятия да го знаят.  Факт е, че повечето от тези неща не се спазват.  Мисля, че трудно може да се намери нещо в тази книга - да се отвори на еди коя си страница и да се каже "Ето, това не е вярно."  Всеки би си съгласил формално: "Да, наистина, така е."  Успехът на водене на едно предприятие не е нещо чак толкова сложно, колкото задвижване на ядрен реактор или ремонта на телескопа Хабъл или нещо от този сорт.   Просто аз съм сигурен, че ако предприемачите спазват тези правила, нещата ще вървят напред.  С една или друга скорост, в зависимост от световните дадености, но ще вървят напред.  Разбирате ли, това е разликата между повечето западни общества и нас.  Западните общества се движат напред с по-малка или по-голяма скорост.  Ние, за съжаление, от време на време, всеки 10 - 20 години се задвижваме назад, после пак напред и т.н.  Във връзка с това бих искал да кажа нещо за кризата, защото понякога се говори за кризата в България и в Америка, като че ли става дума за едно и също.  Кризата в Америка, можете да си я представяте като [болест на иначе] изключително здрав организъм, който в момента просто има 39 градуса температура.  В България състоянието може да се оприличи на блед болнав човек, който просто в момента няма температура.  САЩ не са правили нито веднъж в повече от 200-годишната си история държавен банкрут.   Нашата държава го прави на всеки 20 - 30 години, понякога и на 10.  Така че, кризата в България и в Америка има разлечен генезис и различна структура.  

       Йоанна Николова:  Това означава ли, че ние сме по-гъвкави и че може все пак да извадим и позитиви от това състояние.  Или световната икономика дава отражение и върху нашата?
      Богдан Николов:   Естествено, ако трябва да използваме едно малко преувеличено сравнение, така да се каже, икономиката на пишещите машини не може да бъде ударена от компютърен вирус.  Но ако трябва да разгледаме нещата в евдин по-сериозен аспект, просто ние много трябва да се пазим от температурата 39 градуса, ако позваме аналогията от преди малко, защото ако силният организъм ще оздравее бързо от нея, включително (включително!) и от бюджетен дефицит, аз не съм сигурен, колко време нашата държава ще може да издържи на бюджетен дефицит.  Във всеки случай, във всеки случай, много по-малко от Америка.

       Йоанна Николова:  Предстои да видим това.  Чухме днес, какви са фактите.  По много достъпен начин са представени фактите на база на познания, които имате от собствения си опит.
      Богдан Николов:   Благодаря.

       Йоанна Николова:  Затова накрая ще Ви попитам, към кого е насочена тази книга?
      Богдан Николов:  Книгата е насочена към всеки един, който би искал да направи предприятието си добре работещ смазан механизъм.  Дали това е току-що завършващ студент, дали това е предприемач с 5 - 6 годишен опит, аз мисля, че всеки един би могъл да извлече някакви поуки от книгата.  Ако е предприемач с 20-годишен опит, би трябвало да няма нито един непознат елемент.  А ако е с 20-годишен опит и все пак има непознати неща, това би трябвало да наведе на някои изводи.

       Йоанна Николова:  Благодаря Ви много за участието, за коментара, който направихте и Ви желая успех на Вас в работата Ви и на книгата Ви!
      Богдан Николов:  Удоволствието беше изцяло мое!

      Йоанна Николова:  Българските заплати са сред най-ниските в Европейския съюз - с цели десет пъти над средното равнище, а работната седмица у нас е една от най-дългите.  На какво се дължи тази аномалия и докога показателите ще останат без промяна?  Институциите не дават ясен отговор на този въпрос, затова най-доброто решение е да търсим съветите на експертите в бранша.  Без повече встъпителни думи Ви представям моя днешен събеседник - това е предприемачът Богдан Николов.  Той е икономист по професия и се занимава с бизнес управление.  Добър вечер! Добре дошли!
       Богдан Николов:  Добър вечер, г-жа Николова!  Добре заварил.

      Йоанна Николова:  Чухте плачевните показатели за българската икономика - в прегледа на печата имаше много информация по тази тема.  Те едва ли са изненада за някого.  Каква е причината в България на хартия да работим много, а реално производителността на труда да е толкова ниска?
      Богдан Николов:  Първо трябва да направим кратък коментар на цифрата.  Днес чух нещо от типа на 280 лева средна заплата за страната.  Без да влизам в излишни подробности, трябва да отбележим, че 280 лева средна заплата за градове като София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново и т.н. е илюзорна.   Естествено, в тези градове заплатата е по-висока, т.е. отношението не е 10 пъти, но все пак разликата е голяма и тя не в наша полза.   Трябва да посочим причините за това.  Колкото, така да се каже, шаблонно да звучи, повечето от тези причини са от народопсихологически характер.  Първо, прави впечатление, че когато в една българска фирма седнат работници, служители, мениджмънт, външни консултанти и т.н. да дискутират даден въпрос, често се "кръжи" около въпроса.  Разбира се, това е най-силно изразено в държавните институции, където има известно залитане в това, всеки от работната група да покаже, колко знае, колко може и т.н., но го има и в частния бизнес.  Ние българите имаме една качество, което на пръв поглед изглежда второстепенно, но което съществено пречи на бизнеса.   Това е да не обидим човека, да не му кажем някаква неприятна истина в очите, нали все пак той е положил някакъв труд и т.н.  Ще дам пример с нашия корпоративен уебсайт.  Докато той беше ориентиран само към българска публика, никога не получихме нито едно обаждане, нито една критика.  В редките случаи, когато съм питал някого, как е сайтът, той казва: "О, чудесно е - бижу."  В момента, в който започнахме да работим с немци и го преведохме на немски, ако немецът до три клика не достигне до там, където би трябвало да отиде, ако това не стане светкавично, той веднага върти телефона и пита: "Г-н Николов, какво става?  Вие по договор ми предлагате това и това, но то не се случва на сайта Ви!"  Значи, откакто започнах да работя с немци именно поради това, че го нямаше този стремеж да не ме обидят, да не ми засегнат нежните чувства и т.н., нещата се подобриха.

      Йоанна Николова:  Повиши ли се ефикасността на Вашия сайт?
       Богдан Николов:  Разбира се!   Бих казал, че сайтът в момента е много добър и ред други неща [са се подобрили].  Първото и най-същественото, което българските фирми трябва да направят, е ясно поставяне на въпросите на масата на вътрешни оперативки.  По-важно от това всъщност няма.  Тясно свързано с първото, но не по-малко важно е второта, а именно дискутирането на всеки въпрос само веднъж.  От всичките години, които съм преживял в немскоезичното пространство, зная, че когато един въпрос е поставен на масата, може да има най-различни мнения по него - един да казва "да", друг да казва "не", трети да казва "може би", четвърти да казва "да, но не днес" и т.н., но когато се стане от масата след оперативката, решението е едно и цялата фирма го изпълнява.  Какво се случва в една типична българска фирма?  Един казва "хм-хм-м-м", друг казва "ми да, ама не знам", трети казва "ще питам еди-кого си".  Най накрая се взема някакво решение, често - макар и не винаги - авторитарно, след което на следващия понеделник, всички сядат на масата и все едно, че този въпрос никога не е бил дискутиран, дискусията започва от самото начало.  Губи се огромно колечство човекочасове.  Губи се енергия, която би могла да отиде в по-продуктивни направления.  Звучи прозаично, но е така.  На трето място като причина за ниската производителност, ще посочим недостатъчните инвестиции във високи технологии.  Вижте, всяка фирма има различни периоди в своето развитие.  Има периоди, когато клиентите едва ли не чакат на опашка пред вратата, когато приходите, които ние инкасираме валят един след друг, когато дори пропускаме да фактурираме някой приход.  Дай Боже всекиму да има такъв период във фирмата, но след този момент идва период, когато клиентите ги няма, когато нямаме какво и нямаме на кого да фактурираме.

      Йоанна Николова:  Какво трябва да се направи в този период?
       Богдан Николов:  Това е моментът, когато трябва да се консолидират процесите във фирмата, когато трябва да се инвестира в нови технологии и да се тръгне напред.  Разбирате ли, ние не откриваме топлата вода с това.  Същото го е правила и Римската империя - завоевателни, завоевателни войни и разширяване.  В един момент, когато нещата станат по-зле, [следва] консолидиране, укрепване на демокрацията в централата в Рим и т.н.  Просто това трябва да го прави всяка фирма.

      Йоанна Николова:  Добре, а по отношение на кадрите, на служителите каква трябва да бъде политиката на фирмата и кои са основните грешки на работодателите тук в България?
       Богдан Николов:  Основната грешка на работодателите в България по отношение на персонала е това, че те казват, защо да инвестирам пари в него, след като той може да си отиде?  Формално погледнато и действайки по първосигнална система, това може и да е така, но всъщност много по-добре е да инвестираме пари в някого и той да си отиде, отколкото да не инвестираме нито стотинка в развитието на някого и той да остане.  Това е най-страшното, което може да се случи на фирмата ни - да остане някой, който няма необходимите умения за това.  Разбира се, че предпочитам да инвестирам в някого и той да си отиде.  Нали, след като си е отишъл, значи аз не съм успял по някакъв начин да го задържа, отколкото да не инвестирам и той да остане и ... сещате се, какво се случва.  Така, друго нещо, което е пак във връзка с тази прозиводителност.  В западните фирми има т.нар. succession planning, т.е. знае се, при отиване на някого на по-висока длъжност, кой точно от отделя ще заеме съответната позиция.  Преди 2 - 3 часа в Хилтън имаше едно мероприятие с бившия президент на Франция Валери Жискар д'Естен, който каза нещо много интересно: "Светът мърда и се променя."  Аз го слушах с интерес - този човек говореше, как светът мърда и се променя.  Това, което аз виждам в доста български фирми е как много неща мърдат, но нищо не се променя.   Накратко, някак си трябва да направим така, че ние да догонваме (а за успешните фирми - да изпреварваме) развитието на света и на нещата, защото светът няма да спре да ни чака.

      Йоанна Николова:  Казвате "ние да догонваме".  Аз ще цитирам част от данните, които споменах в прегледа на печата и в анонса в началото на разговора.  Ако производителността на труда в Европейския съюз е 100 единици, у нас тя е 36.  Това съобщила наскоро министър Емилия Масларова.  Това е едно огромно разминаване.  Три пъти по-неефективен е нашият труд.  Проблемът е многопластов.   Каква е вината на държавата, на институциите, на рамката, която осигуряват на бизнеса?
       Богдан Николов:  На този въпрос отговорът е много лесен.   Колегите от едно министерство, в което работих преди години, от известно време - не от месеци, а от година, две или три - ми казват, че за някой